Skip to content; Access key q.
начало„окуражаващо и обогатяващо е да слушаме разкази как бог благославя българия“
31.01.2023

„Окуражаващо и обогатяващо е да слушаме разкази как Бог благославя България“

Интервю с Кони Дуарте и Ян Веселс, генерални секретари на Европейския евангелски алианс

 

През месец октомври 2022 г. изтече мандатът на досегашния генерален секретар на Европейският евангелски алианс (ЕЕА), а на тази позиция за пръв път бяха избрани двама души, които да си поделят отговорната роля: 51-годишната португалка от канадски произход Кони Мейн Дуарте и 61-годишният нидерландец Ян Веселс. За списание Християнство и култура новите водачи на най-голямото сдружение на евангелски християни на Стария континент приеха да отговорят на няколко въпроса.

 

Кои са настоящите страни членки на ЕЕА?

Към момента в състава на ЕЕА членуват 31 национални евангелски алианса, сред които е и българският евангелски алианс (наречен у нас Обединени евангелски църкви или ОЕЦ; б.пр.).

Освен тях има и 14 асоциирани членове, като сред тях можем да споменем: „Агапе Европа“; „Компас Европа“; Евангелският алианс на говорещите арабски език християни в Европа; Европейската християнска мисия; Европейският съвет за богословско образование; Глобалното движение “Reach”; Асоциацията на европейските християни преподаватели; Международната общност на евангелските студенти в Европа (IFES Europe); сдружение „Юдеи за Исус“; „Операция мобилизация Европа“; сдружение „Скрипчър Юниън“; Транссветовното радио; европейският клон на сдружение „Свят без сираци“; и международното движение „Младежи за Христос“. Всички тези сдружения и организации са пълноправни членове на ЕЕА.

От своя страна различните национални алианси се различават както по размера си, така и по начина си на действие. В някои от тях има възможност за членуване не само на евангелски деноминации и движения, а и на отделни християни. Други пък се състоят изцяло от църкви и църковни сдружения. А има и такива, в чийто състав се допуска участие на различни евангелски служения и парацърковни организации.

 

Кога всъщност е учреден Европейският евангелски алианс и кои са основателите му?

В статия за списание Евангелски богословски обзор[1]настоящият президент на EEA Франк Хинкелман изтъква, че алиансът е основан през 1952 г. от представители на евангелските общности в Дания, Норвегия, Швеция, Германия, Швейцария и Австрия. Първоначалният замисъл е бил Европейският евангелски алианс да играе ролята на нещо като контрапункт на Световната евангелска общност (WEF), която пък на свой ред по-рано е била създадена под влияние на така наречената Северноамериканска евангелска асоциация (NAE). WEF е учредена през 1951 г. най-вече поради несъгласие от страна на NAE с факта, че Евангелският алианс на Великобритания е имал доминираща роля в глобалното движение на евангелските църкви още от своето учредяване през 1846 г.

Междувременно обаче в Европа са се зародили известни опасения от това, че американският евангелски фундаментализъм оказва твърде голямо влияние върху евангелската култура в Европа с помощта на няколко мисионерски движения. Именно това провокира създаването на Европейския евангелски алианс.

Скоро към новоучреденото движение се присъединяват още евангелски алианси от Великобритания, Франция, Холандия, Португалия, Испания, Италия и някои държави, които впоследствие влизат в състава на Югославия. Всички те се обединяват около първоначално възприетата през 1846 г. евангелска изповед на вярата.

Независимо от споменатите напрежения винаги е имало национални евангелски алианси, които са членували едновременно и в Световната евангелска общност, и в Европейския евангелски алианс.

 

Какви водещи цели си поставя ЕЕА днес?

Иска ни се навсякъде из Европа да виждаме движения на Христови последователи, които отдават слава на Бога служат заедно на хората около тях. В тази връзка ние оказваме подкрепа на нашите страни-членки, като им осигуряваме взаимни връзки, духовна подготовка и представителство.

Казват, че ако искаш да се движиш бързо, ще е добре да пътуваш сам. Но ако искаш да стигнеш далеч, ще е нужно да го правиш в екип. Единството и сътрудничеството в рамките на Христовото тяло е от ключово значение за целостта и авторитета на Църквата. Самият Христос е знаел, че единството помежду ни ще бъде предизвикателство. Затова Той е принасял молитви за всички нас, които предстои да повярваме чрез свидетелството на апостолите, да бъдем едно. Само така светът ще повярва, че Исус е Месията и че е бил изпратен от Бог Отец.

 

Кои са основните трудности за осъществяването на тези цели?

В движението на евангелско-протестантската традиция сме имали немалко случаи на разединение помежду ни. За съжаление, тази тенденция често пъти се пренася и на мисионерското поле. Вместо да развиваме у вярващите характеристики като любовта и единството, ние сякаш сме ги научили да се отнасят надменно към някои групи хора и ги третират като че ли имат по-малка стойност. Този начин на мислене с времето е довел до ужасяващи последици – като например геноцида в Руанда, която е сред държавите с най-голям процент евангелски християнин на глава от населението!

Вместо обаче да гледаме на това като на трудност, ние по-скоро предпочитаме да го възприемаме като предизвикателство, което дори може да се превърне в отворена врата за различен вид подход. Желанието ни е все повече и повече да ставаме свидетели на това, как хора от разнообразни култури и с различно мислене се събират заедно, ценят се взаимно като равни, оставят настрана несходствата си и с готовност си сътрудничат в изграждането на онова единство, което Христос изисква от нас. А за да се сбъдне този идеал, ще е необходимо не само да проповядваме за него, но и да го онагледяваме с личен пример.

Като личности и двамата сме надарени с умението да прехвърляме мостове и да изграждаме мрежи. Освен това имаме мисионерски инстинкт! От все сърце желаем да привеждаме както отделните вярващи, така и цели християнски деноминации и надцърковни сдружения да си подават ръка и да си сътрудничат в името на една конкретна цел: всички християни заедно да бъдем свидетели за Господ Исус в тази постхристиянска (а сякаш вече и постсекуларна) Европа.

А тук стигаме и до другото сериозно предизвикателство пред европейската църква: секуларизацията на Стария континент. Навсякъде около себе си виждаме въздигането на все по-нетолерантен хуманизъм, който демонизира религията, обвинявайки нея за всички възможни проблеми на този свят. И в някаква степен те действително имат основания за това. Като християни, самите ние невинаги сме се проявявали като миротворци. Дори и настоящата война в Украйна има своите религиозни измерения. Като евангелски християни, ние би следвало първи да поемаме отговорност за собствените си недостатъци и провали, да се покайваме за тях и да работим заедно и дръзновено, за да допринасяме за развиване на мира в нашето общество.

 

Според вас необходимо ли е да се въвеждат някакви промени в структурата или в начина на действие на ЕЕА?

Намираме за необходимо и предвиждаме все повече и повече да се залага на съработничество в мрежи. През есента на 2022 г. Сараево беше домакин на едно особено значимо международно събитие по линия на Европейския евангелски алианс, озаглавено “Hope”(от англ., „надежда“). Тази конференция беше показателна за споменатите тенденции в посока към по-голямо мрежово сътрудничество между различните райони и разнообразните служения в рамките на ЕЕА. Ние сме не само членска организация, а и движение на огромен брой Христови последователи из целия континент.

Разбира се, Алиансът има и необходимата структура. Той не е нещо аморфно и безгръбначно, а по-скоро наподобява жив организъм, с гръбнак. Досегашният генерален секретар на ЕЕА Томас Бухер, от когото наследихме тази отговорност, през годините е съградил изключително адекватна за съвремието ни структура. Разполагаме с чудесно организиран офис в Бон, откъдето се администрира цялата ни дейност. Имаме прекрасно функциониращ социално-политически отдел с активно представителство Брюксел, откъдето поставяме през структурите на Европейския съюз въпроси, свързани със свободното изповядване на вярата.

И не на последно място, позицията на генерален секретар на Европейския евангелски алианс от тази есен се споделя от двама души, които не само имат подчертано мисионерски начин на мислене, но и едновременно с това представляват разнообразието и приобщаващия дух на нашето движение: единият е мъж, а другият е жена; единият е от Южна Европа, а другият – от Северна Европа; единият характеризира по-младото поколение вярващи, а другият – по-опитното.  

 

Разкажете ни малко повече за състоянието и тенденциите в Световния евангелски алианс.

Световният евангелски алианс (СЕА) е партньор, с който имаме огромно желание да работим в още по-тясно сътрудничество. Това е глобално движение, в чиито рамки ни е предоставена чудесна възможност да обменяме идеи, да се учим едни от други и да разширяваме кръгозора си за случващото се по лицето на земята.

Освен това, на фона на все по-интензивните мигрантски тенденции по света, пред нас се разкриват великолепни шансове да събираме по-прецизна информация и да споделяме помежду си натрупания опит как може да се приобщават онези групи хора, които все още не се чувстват пълноценно интегрирани в новата си родина.

Различните мрежи в рамките на ЕЕА вече започват да намират своите изражения и на равнище Световен евангелски алианс. За нас това е изключително вълнуващо и ние с трепет очакваме да видим в какви посоки ще се развива с Божия помощ сътрудничеството между евангелските мисии и служения.

 

Бихте ли споделили в какви насоки българският евангелски алианс ОЕЦ оказва съдействие за развитието на ЕЕА?

Обединени евангелски църкви в България от дълги години насам са активен член и партньор на Европейския евангелски алианс. Понастоящем п-р д-р Даниел Топалски (който е част от управителния съвет на ОЕЦ) в включен в борда на ЕЕА и допринася със съществени прозрения за актуалните развития и събития из целия Балкански полуостров, както и за състоянието на Христовата църква в района.

А през изминалото лято българската столица София беше домакин на едно от заседанията на борда на ЕЕА. Тогава пред нас се разкри прекрасна възможност да се опознаем с някои пастири от управителния съвет на Обединени евангелски църкви. В неформална битова обстановка, около вечерна трапеза слушахме вълнуващи разкази как Бог благославя България. Беше окуражаващо и обогатяващо изживяване.

 

Каква е позицията на ЕЕА по отношения на войната в Украйна? По какви начини я изразявате?

Тук трябва да сме пределно ясни. Това е несправедлива и непредизвикана война и инвазия, започната изцяло от Русия. Съвсем категорично сме го заявили както с прессъобщения, така и в лични контакти. Европейският евангелски алианс подкрепя и дори активно координира работата сред бежанци от Украйна. Правим го съвместно с редица национални алианси, асоциирани членове и мрежи в челните редици на тази криза.

Наред с това подкрепяме позицията на Руския евангелски алианс, който още преди нашествието се противопоставяше на войната в Украйна и дори с официално писмо отправи призив към президента Путин да се откаже от намеренията си да въвлече Русия във война. Напълно добре разбираме колко трудно е тяхното положение и колко слабо е влиянието им – още повече че помежду им има и разделения.

 

Според вас в кои области от дейността на ЕЕА е необходимо да се положат допълнителни усилия?

От няколко години насам нямаме работеща младежка мрежа. Това е сфера, която има огромно значение както за настоящето, така и за бъдещето. Желанието ни е да насърчим младите хора да предприемат стъпки не само за да се развиват като водачи, но също така и да инвестират в молитвения си живот, да се включват активно в обществения живот, да са политически активни и социално разумни и информирани. Това ще бъде една от основните области, в които възнамеряваме да се съсредоточим през следващите месеци.

Освен това намерението ни през тази първа година от мандата е да поставим по-сериозен фокус върху насърчаването на междуцърковно сътрудничество в рамките на  отделните страни. В някои европейски държави едва напоследък се подхващат разговори за формиране на местен евангелски алианс, а ние имаме пълна готовност да подпомагаме подобни процеси с каквото е необходимо.

За тази цел имаме привилегията и радостта да насърчаваме местните евангелски алианси и техните ръководства. През следващата година сме планирали поредица от посещения по места. Искаме да се запознаем с ръководните органи, председателите и генералните секретари на всички страни членки на Европейския евангелски алианс. Желанието ни е да чуем техните разкази, да споделим добрите практики и да им подскажем как биха могли да се възползват по най-сполучлив начин от множеството изградени мрежи, които вече работят из континента.

 

Какво е мнението ви за сегашната обстановка в света и нарастващото усещане за несигурност, различните кризи, загубата на доверие и срива на авторитетите?

Преди всичко трябва да си дадем сметка, че онова, което разбираме под растяща несигурност и върлуващи кризи, е проблем най-вече за перспективата на Западна Европа. В някои други части на света хората от десетилетия живеят в подобна обстановка. Само си помислете как се живее в места като Афганистан или Йемен. Тук, в Европа, ние сме съумели до голяма степен да опазим мира след Втората световна война, ала в други региони по лицето на земята военните действия така и не са спирали от дълги години.

Второ, всички виждаме как кризите следват една след друга и дори се застъпват, а въздействието им отдавна не е само локално. Например войната в Украйна има много тежко отражение върху глобалния недостиг на храни и усещането за несигурност. Но всичко това е нещо, за което нашият Господ Исус Христос отдавна ни е предупредил. Разгърнете 24 глава от Евангелието според Матей. В осми стих Той определя такива кризи като един вид „родилни болки“. Но малко по-нататък ни се казва, че ще се наложи първо да преминем през подобни тежки времена, за да може един ден да видим как Човешкият Син се спуска от небесата със сила и слава (вж. 30 стих). И големият въпрос сега е кой е онзи верен и мъдър служител, който действително изпълнява волята на господаря си (вж. 45 стих).

Волята на нашия Господ е ясно представена в Евангелията. Христос ни е оставил Великата заповед (да обичаме както Бога, така и ближния си), Великото поръчение (да изграждаме Христови последователи изсред всички народи по земята) и Великото посвещение (да бъдем едно, както Той и Отец са едно, за да повярва този свят в Него). Според нас все още има много, което може да се стори в посока това, хората да бъдат не само християни или посетители на църква, но и истински ученици на Исус Христос и свидетели за Неговата царска власт – както в личния си живот, така и във всяка една обществена сфера. Сега не е времето да изпитваме страх. Призвани сме да бъдем достойни Христови последователи, да пристъпваме напред с дръзновение и любов, да споделяме евангелската истина с хората около нас, да бъдем активно включени в това общество като сол и светлина, да устояваме твърдо в надеждата.

 

Възможно ли е християните, независимо от всичко, да изповядват и днес думите на древния пророк: „Не се бой, защото Аз съм с тебе. Не се смущавай, защото Аз съм твой Бог. Аз ще те укрепя, ще ти помогна и ще те поддържам със Своята победоносна десница“ (Исая 41:10)?

Категорично! Не трябва да изпитваме страх. Вместо това нека да си припомняме онези думи, които Исус отправя към учениците Си в Евангелието според Йоан, 16 глава, 33 стих: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света ще претърпите мъки, но смелост: Аз победих света.“ Ето това е нашата надежда – и за България, и за Европа, и за целия свят.

 

 



[1] Evangelical Review of Theology (vol. 44, no. 2, April 2020, pp. 101-114); вж. тук: https://theology.worldea.org/wp-content/uploads/2020/06/ERT-Vol-44-No-2-April-2020.pdf.



История на протестанството