Чист ли е храмът?

В последните години през България преминаха много от т.н. звезди. Някои от тях, известни актьори, като Робърт де Ниро, Мел Гибсън, Силвестър Сталоун и други са едни от най-титулованите имена в този бранш. Пристигнаха и много популярни музиканти като Елтън Джон, Енрике Иглесиас, Мадона, Роби Уилямс и други. Посрещнахме и спортни звезди.  А помислете какво предстои да се случи на юбилея на Христо Стоичков - в България ще дойдат едни от най-известните. За политиците от световен калибър няма да говорим.

При посрещането на всички тези прославени гости е характерна еуфорията. Стотици фенове стоят и чакат за автограф, за снимка или пък просто да разказват, че са видели известна личност. Да получат усмивка или помахване. Понякога се затварят улици, барикадират се хотели, за да се предпазят гостите. На моменти може да се каже, че животът замира, понеже малката ни страна е почетена от някой известен.

Дали при посрещането на Христос в Йерусалим не се е случило нещо подобно? Множествата са залели площада на града. Улиците са били отрупани от любопитни. Може би по покривите на къщите също е имало хора, които са чували за Исус и са искали да Го видят.

И не само това, помислете за еуфорията на публиката. Евангелието казва, че „цялото множество ученици почнаха да се радват и вcегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели…” (Лука 19:37). Шум и викове, които подразниха местното духовенство.

Хората бяха наизлезли, понеже са чули, а може би и видели възкръсналия Лазар или както казва апостол Йоан в евангелието си: „Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо. По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение” (Йоан 12:17-18).

Най-вероятно сред хората имаше любопитни да видят още едно чудо, други, които се нуждаеха от чудо, а някои се надяваха, че в Израел наближава политическа промяна.

Каква добра възможност за Христос да привлече още поддръжници и „фенове”. Някое ново възкресение, прочувствена реч, слепи, чиито очи се отварят, куци, които скачат и… хората са спечелени.

Не постъпват ли по подобен начин и звездите, които посещават родината ни? Ще се усмихнат на журналистите, ще раздадат автографи, ще кажат нещо на развален български. Това е добра стратегия за трупане на имидж. В крайна сметка филмите са затова, да се гледат, концертите - да се посещават, спортистите - да се аплодират, а политиците - тях няма смисъл да ги коментираме.

Исус обаче не действа като останалите хора. Той нямаше нужда от допълнително самочувствие и от тълпа фенове. Той влиза в Йерусалим, за да умре на кръста и да изпълни пророчествата за Него.

В този ден не са записани много думи на Христос. Изпраща двама ученика за осле и ослица. Предупреждава мърморещите фарисеи, че ако хората млъкнат, Господ може да произведе хвалители и от камъните. Малко думи, много действия. Някои от тях може би ни объркват. Чуждото осле можем да приемем, но защо му беше на Божия Син да настройва хората срещу Себе Си като ги изгони от храма?

Това се случва след като Христос влезе тържествено в Йерусалим. Може би тълпите продължават да го следват и наблюдават. Не се учудват, когато Той пристъпва към храма. Все пак за тях Исус е духовна личност и е нормално да иде там, но вместо да Го чуят да проповядва, Го виждат с бич в ръка да изпъжда всички, които продават и купуват, всички, които бяха превърнали храма в пазар (Матей 21:12).

Причината е ясна. Бог е гневен, че мястото, където Той трябва да обитава и да се среща със Своя народ, прилича на разбойническо свърталище и вместо молитви в него се чува подрънкването на монети.

Бог всъщност чрез този акт пита и нас: „В какво се е превърнал твоят храм? Чист ли е животът ти? Какво ухание се носи от теб?”.

Като вярващи хора би трябвало да сме наясно, че днес Христос няма предвид църковните ни сгради, а сърцата ни. „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие” (1 Коринтяни 3:16-17).

Съзнаваме, че сами не можем да почистим „храма” си. Не сме в състояние със собствени сили да поддържаме живота си в блясък. Колкото и усилия да хвърляме, каквито и „препарати” да използваме това е „мисия невъзможна” за нас. Наясно сме, че се нуждаем от Божията благодат и милост, за да живеем свят живот.

Въпросът не е как „да почистим храма”, а да не позволяваме той да бъде омърсен. Кое е това, което вмирисва живота ни? Връзките ни със света и неговите ценности, разбиране, начин на живот и мислене (2 Коринтяни 6:14-18; Яков 4:4).

Всъщност с изчистването на храма Христос ни даде урок, че за Него не е важна фасадата (външността и претенциите ни), а мястото, което Той заема в сърцата ни.

Църковната история разказва как по времето на братята Уесли кръчмите били затваряни, за да се превърнат в църкви. Днес се случва точно обратното. Наскоро имаше новина, че църковна сграда се продава за 1 евро. Църквата вече не е църква, когато Бог е изместен от идоли. Християнинът не е християнин, когато спре да следва с цялото си сърце, с всичката си сила и с целия си ум Христос.

Преди години, размишлявайки върху живота на вярващия, бях написал:

„Лесно се говори колко велик е Бог. Лесно се посещават църковни служби. Лесно се издигат ръце по време на хваление. Не е трудно да четеш Библията. Не е трудно да разговаряш на духовни теми. Не е трудно да спазваш християнските празници.

Трудно е да си изпълнител, а не само слушател. Трудно е да бъдеш сол, която не обезсолява. Трудно е да правиш на другите това, което искаш те да правят на теб. Трудно е да обичаш другите така, както себе си. Трудно е да прощаваш, както на теб е простено. Трудно е, но това е същината на християнството. Това са делата на вяра. Трудно е, ако се мъчим да се справим сами.

Лесно е, ако сме дали възможност Исус да живее в нас и не живеем вече за себе си, а за Него. Тогава ще бъдем изпълнители, а не само слушатели. Тогава ще бъдем сол, която не обезсолява. Тогава ще правим на другите това, което искаме те да правят на нас. Тогава ще обичаме другите така, както себе си. Тогава ще прощаваме, както на нас е простено. Тогава ще бъдем християни...” 

Христос влезе в Йерусалим. Тълпите бяха въодушевени. Христос влезе в храма. Тълпите се разбягаха.

Бог иска да влезе в сърцата ни, но какво ще се разбяга от там? Той идва да отмахне мръсотията и да почисти храма.