Отворено писмо от групата „Християни на протеста“

До

Благовест Белев

Анатолий Еленков

 

Копие до

Николай Кокончев

Обединени евангелски църкви

Евангелски вестник

Студио 865

 

Здравейте,

„Християни на протеста“ е група, съставена от участващи в протестите вярващи от множество регистрирани в България деноминации. В групата участват над 155 представители на всякакви християнски общества, включително и редица пастири и младежки ръководители на църкви.

Вече 215 дни в центъра на София и в страната се провеждат масови протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Хиляди хора излизат всяка вечер на улицата да изразят своето недоволство срещу мафията, олигархията и държавата, която ги обслужва.

Ние, като разпозната и доказала се на протеста група вярващи, считаме, че сме призовани в тези трудни времена да бъдем сол и светлина и да бъдем свидетелство, което да носи на търсещите надежда и вяра за нов живот в Христос. В рамките на Протестна мрежа, а и като отделни вярващи, ние сме постигнали позиции в обществото, които ни позволяват да споделяме своята надежда и упование.

В първите дни на 2014 г. „Българска християнска телевизия“ излъчи предаване, в което водещият Тони Еленков бе поканил Николай Кокончев и Благовест Белев за анализ и поглед към идващата година. В него бяха изказани няколко твърдения и факти, които ние намираме за силно притеснителни.

 

Ето част от тях:

„Протестите нагнетяват напрежението и поставят много въпроси, на които няма кой да отговори.“

„Аз не съветвам хората от църквата да участват в протести.“

„Няма ясно разбиране какво би станало след това и как биха станали нещата…“

„Какво като църквата е на улицата и вика, това нищо не би променило? А в някои случаи би ги злепоставило?“

„При мен дойде един мъж от София и като го попитах, той вика, ние нашата църква сме под строй на улицата… Да, ама ние като сме на улицата, трябва да псуваме и да ругаем управляващите, че не е библейско.“

„Протестите са тежко бреме в духовно отношение, няма духовен повод, няма пример, Христос не е протестирал.“

„Разликата между България и Божието царство е много голяма“, бе заявено от един от участниците в предаването. Това е безспорен факт за всички и точно поради тази причина ние се чувстваме призвани да опитаме да променим това статукво и да дадем всичко от себе си за промяната в тази страна. Ние сме уверени, че във време, когато истината трябва да бъде изведена наяве, във време, когато тъмни сили владеят страната, във време, когато има нужда от глас на праведността, ние сме призовани да отстояваме това, за което Христос ни е призовал — истината.

Ние вярваме, че именно благодарение на пробуждането на гражданското общество нашата страна е на прага да преживее ново духовно възраждане. Виждаме в хората на площада и около нас лица, които търсят надеждата и искат да намерят източника на морала, който да преобърне страната и да даде нов тласък на развитието ни. Смятаме, че наша неотменна нужда е да бъдем редом с тези хора и да сме готови да говорим за своята вяра.

Уважаваме правото Ви да изкажете мнение по този въпрос, но тъй като сте поставени в позиция, която упражнява влияние и Вашите думи реално предизвикват начин на поведение и мислене сред мнозина искрени вярващи, ние се считаме длъжни да зададем няколко въпроса, като се надяваме на откровен отговор от Ваша страна:

-           Кои са въпросите, поставяни от протестите, на които не може да се отговори? Към кого са зададени те и защо според Вас остават без отговор?

-           Защо съветвате вярващите да не участват в протестите? Тъй като според чл. 1 на Конституцията на Република България „Цялата власт произтича от народа“, а ние сме призовани да почитаме властите, защо смятате, че не можем да упражняваме конституционно даденото ни право на контрол, осъществено чрез протести?

-           По какъв начин вярващите биха се злепоставили, когато излизат да протестират на площада? Можем да свидетелстваме за позицията си на авторитет и позиция като вярващи в рамките на протеста, като нашето мнение се търси и дори правим съвместни действия с православни и други християнски общности.

-           Коя е църквата в София и кой е човекът, който цитира п-р Кокончев с думите, че църквата му излиза „под строй“ на площада? Когато изказвате подобно твърдение в ефир, редно е то да бъде потвърдено с факти, за да не създава погрешно впечатление. Ние можем да гарантираме като група, че никой от нас не е принуден насила да бъде на протестите, както и че не намираме за нужно да се включваме в неприличните ругатни, които се изказват. Тъкмо напротив — нашето присъствие до голяма степен възпира хората около нас да бъдат крайни и цинични в изказванията си, защото знаят нашите морални устои.

-           Какви са Вашите основания да смятате, че протестите са тежко бреме в духовно отношение? Наистина ли смятате, че Христос не е протестирал, като имаме Неговия пример в прогонването на търговците от Храма? Не е ли протестирал Йоан Кръстител, когато е изобличавал четверовластника Ирод за неговите прегрешения? Ако се обърнем към историята на Протестантството, към която конфесия ние всички принадлежим, можем да посочим примери като Оливър Кромуел, Джон Милтън, Уилям Уилбърфорс и мнозина други, които именно, водени от вярата си, са предприемали кардинални мерки за промяна на общественото положение в своето време. Да не говорим, че самият корен на думата „протестант“ включва в себе си думата „протест“.

-           През м. февруари 2013 г. голяма част от църквата на п-р Кокончев излезе на протест срещу тогавашния кмет на Варна Кирил Йорданов, заради зависимостта му от структурите на мафиотската организация ТИМ. Сред тях бяха и младежки ръководители на църквата. Въпреки това, п-р Кокончев, заедно с други пастори от гр. Варна, подадоха жалба до Административен съд — Варна в защита на кмета, без да се съобразят с мнението на църквите, която водят. Впоследствие, след оказан натиск от страна на вярващите в църквата му, п-р Кокончев се извини и заяви, че действията им са били грешка. Съобразена ли е сегашната Ви позиция с обществата, които водите и представлявате ли мнението на вярващите в тях, след като поучавате и всички зрители на предаването да заемат подобна позиция?

Тези и други въпроси са от изключителна важност за християнското общество, защото смятаме, че когато учим църквите си на пасивност и безличие, от тях не може да се очаква да бъдат променящи обществото, духовни будители и новите възрожденци, от които страната ни има отчаяна нужда в тези мрачни дни. Църквата трябва да бъде активно, живо тяло, което да може да реагира по въпроси, които определят дневния ред на обществото и да бъде авторитет за търсещите истината. Убедени сме, че проявената привързаност към статуквото, която една такава позиция издава, не може да движи страната ни напред в духовно отношение и създава съмнение за обслужване на определени кръгове, които управляват задкулисно и се удоволстват във всяка пасивност и липса на реакция, позволяващо им да изпълняват пъклените си планове необезпокоявани.

 

В очакване на Вашия отговор,

Групата „Християни на протеста“